Острите и хронични белодробни заболявания могат да бъдат успешно контролирани с аерозолната терапия. Тя представлява вдишване на разтвори на медикаменти или други субстанции, под формата на аерозол – фини частичци с контролиран размер, които попадат директно в дихателната система. В повечето случаи именно тя е предпочитана при лечението на заболявания на дихателните пътища (в сравнение с оралната и венозната употреба), поради директния ефект, който оказва върху бронхите и белодробната област, при това при съществено намалена системна точксичност. В този смиъл, аерозолната терапия е широко застъпена при лечението на астма, хроничната обструктивна белодробна болест и други хронични и остри респираторни заболявания.

В наши дни се използват 2 типа устройства за аерозлона терапия: дозиращи инхалери и небулайзери.
Дозиращите инхалери са ръчни малки помпи, освобождаващи определена доза медикамент, при всяко впръскване. Те биват два вида: MDI (Metered Dose Inhaler) – освобождават определена доза медикамент и DPI (Dry Powder Inhaler) – медикаментът се освобождава под формата на сухи частици. За разлика от инхалерите, небулайзерите са електрически уреди, превръщащи разтворите и течните медикаменти в аерозол или пара – фини частици, които могат да се вдишват чрез маска или специален накрайник. Сравнени с MDI или DPI, небулайзерите позволяват ефективно намаляване на медикаментите с по-малко координационни проблеми. Следователно, медикаментът се депозира равномерно в горния и долен респираторен тракт, където има максимален ефект. Лечението с небулайзери е лесно за усвояване, не изисква специална подготовка и не предизвиква неприятни усещания.

Особено подходящи са небулайзерите когато:
- Е необходимо прилагане на медикаменти в по-високи дози;
- Се прилагат медикамени, които нямат друга форма на аерозолно приложение;
- Когато не е постигната ефективност с други небулиращи устройства;
- Когато е необходимо лечение на бебета или малки деца (под 7 години).

Страничните ефекти от лечението на респираторните заболявания са намалени, когато използваме небулайзерите за разлика от MDI и DPI, тъй като при последните, не малка част от медикаментите остават в устата, където те са безполезни. С небулайзерите, дихателните пътища се навлажняват и медикаментите може много лесно да бъдат инхалирани в домашни условия. Следователно, небулайзерите са особено подходящи за пациенти с хронични респираторни заболявания, за деца и за по-възрастни пациенти.

Небулайзерите се делят, от една страна, на такива, които се използват в домашна или болнична атмосфера, и от друга – на ултразвукови и компресорни. По – голямо приложение в практиката намират компресорните небулайзери, поради факта, че ултразвуковите имат доста особености при използването им и са доста по-скъпи. По правило, компресорните небулайзари работят включени в електрическата мрежа, но съществуват и модели, работещи с батерии. Състоят се от (1) електрически компресор, генериращ въздушен поток с определени параметри, (2) консуматив към тях – небулираща камера, в която именно се извършва разпрашването на течността и (3) свързващ въздуховод. Те са компактни по размер и инхалацията може да се направи във всички условия извън дома – в колата, в парка..

Небулайзерите имат следните предимства;
- Притежават пневматична система и работят с разтвори и/или суспензии;
- Малки са по размер и са лесно преноими;
- Тихи са при работа;
- Висока скорост на разпрашване (кратко време на небулизация);
- Достъпна цена.

ВНИМАНИЕ: Преди да започнете лечение с който и да е небулайзер, консултирайте се Вашия лекар относно най-подходящия за Вас, използвайте само медикаментите, предписани ви от него и го използвайте съгласно предназначението му, спазвайки стриктно приложеното упътване!